Освобождаване от привързаности
Всяка привързаност е продукт на негативните програми на подсъзнанието. Освобождавайки се от привързаностите, ние се освобождаваме от тези програми.
Практика за освобождаване от привързаности
Пуснете приятна, отпускаща музика, седнете удобно във фотьойла, притворете очи и се отпуснете. Представете си, че се качвате на кораб и изпращате на далечно плаване човека, който Ви е близък и скъп.
Моментът на изпращането е много важен. Ще почувствате болка от раздялата. Но именно в приемането и преживяването на тази болка, когато действително чувстваме, че действително откъсваме от сърцето си тази привързаност, е същността на освобождаването, мярката за ефективност на практиката.
Постарайте се наистина да пуснете човека, да го пуснете завинаги. Нека неговият кораб бъде голям, красив, разкошен, в светлини и пълно оборудване, необходимо за дългото, далечно плаване.
Проследете кораба, докато напуска вашия бряг, и му пожелайте от сърце и Душа добро, щастливо, радостно плаване. Представете и изпратете след него образа на щастието, успеха, здравето, радостта. Издуйте платната му с вятъра на своята любов – главно, за да бъде човекът на този кораб щастлив. И затова на кораба ще има всичко, което му е нужно (и Дисниленд за децата, и лов, и риболов за мъжете, и Холивуд за жените).
Да, разбира се, болно е да си представите, че скъпият, близкият Ви човек е щастлив и радостен в този свят, където вас Ви няма. Но Вие трябва да направите това, понякога изглеждащо невъзможно усилие – да пуснете някого. Именно в този момент от сърцето ви се откъсват привързаностите. И след като преживеем, приемем болката на раздялата, на напускането, веднага ни спохожда чувство на небесна лекота, божествена свобода, неземна радост.
Чувството на горчива самота се сменя с божествено състояние, вдъхновено единство. Единство със самия себе си, с Бога вътре в нас, а значи и с целия свят. Душата ни се разтваря, като птица размахва крила. Това е велико, удивително, вълшебно състояние.
Когато се отпускаме и желаем любов, нашата любов от човешка се трансформира в божествена, от привързана – в безусловна.
Запомнете: не трябва да режете и да късате въжетата, трябва да ги развързвате. Не трябва да си представяте също, че корабът не е отплавал, а курсира в нашия залив. Не трябва да изпращате човека на такъв кораб, който не е в състояние да направи околосветско пътешествие и бързо ще се върне обратно.
Процесът на пускане трябва да бъде максимално искрен, честен, тотален, тогава ще има и резултат. Вие трябва да изпращате кораба със съзнанието за това, че той може повече никога да не се върне, с пожелание за действително щастлив и радостен живот на човека, когото сте изпратили на плаване. И непременно ще получите отражение на щастието, което преживява човекът на кораба.
Проследете кораба, докато отплава и се превърне в точка и изчезне зад хоризонта. Изживейте, без да се криете, докрай, до дъно болката от раздялата и едва тогава, веднага ще получите като дар голяма свобода, радост, която ще имате завинаги.
Когато пускаме някого, ние като че ли умираме, преживяваме подобие на смърт. Но след смъртта идва ново раждане.
Започнете с един, най-главния човек, после пускайте на далечно плаване други близки и скъпи на сърцето ви хора – родители, деца, и т.н.
И с всяко изпращане болката от самотата ще се сменя със състояние на вдъхновено единство с Бога вътре в себе си и с целия свят. Състоянието на свобода, радост, светлина ще продължава. Ще почувствате, че енергията Ви повече не изтича, а започва да се върти около вас. Вие се превръщате в слънце на енергията.
Като завършите упражнението, Вие сте вече свободни и състоянието ви най-много благоприятства да пуснете в своето поле нови енергии, енергията на своята половинка.
Източник: В. Лермонтов, Сътвори своята съдба
Ако статията Ви е харесала можете да ни подкрепите: Revolut.me