Потеглихме към Тасос от Варна с джипката към 10 вечерта. След около 12-часово пътуване с няколко почивки на бензиностанции, сняг в прохода Маказа и ферибот от Керамоти за Тасос пристигнахме в Лименария (Limenaria – Λιμενάρια) към 10:00 сутринта. Градът се намира в най-южната част на острова и се оказа, че е най-оживеният на целия остров през това време на годината. Предният ден резервирахме няколко нощувки в къща за гости.
Първият ден бяхме малко позаспали, но се разходихме из Лименария. Въпреки мразовитото време (бяхме с шапка и ръкавици и пак ни беше студено) градът много ни хареса.
Има прекрасни гледки и стара мина за добив на метал, която вече не функционира, но изгледът от нея е много хубав.
От 14:30 до 16:30 почти всики магазини са затворени за сиеста. Градът видимо не беше толкова оживен като през лятото – повечето таверни и заведения бяха затворени, но спокойствието от липсата на туристи беше прекрасно.
По пътя към фара се открива прекрасна панорама към града.
Нощният живот в града не беше много активен, но гледката беше впетляваща.
Целият остров може да се обиколи с кола по крайбрежния път. Освен това навсякъде има красиви малки плажчета, които през февруари бяха абсолютно безлюдни.
На следващия ден слънцето светеше и сякаш бяхме на друго място – беше 10-ина градуса по-топло, много приятно и времето предразполагаше към разходки. С колата стигнахме до две малки, но китни селца в планината на Тасос. Първо посетихме Теологос, а след това се качихме и до Кастро. Пътят до тях е асфалтиран и проходим с лека кола, като се минава през маслинови горички.
Има доста завои, но с един добър шофьор, какъвто имах аз това не беше проблем. 🙂 Трябва да се внимава единствено с многото кози и овце, които се разхождат свободно из планината и пресичат пътя.
Теологос има училище, стара църква, музей и интересни каменни къщи и тесни улички.
Хора почти нямаше, таверните и магазините за сувенири бяха затворени, но спокойствие и тишина лъхаше отвсякъде.
Кастро ни хареса много повече от Теологос – това е прекрасно малко селце, високо в планината с уникални бели каменни къщи и тесни улички.
Кастро се намира почти в средата на острова.
Хората тук бяха още по-малко отколкото в Теологос – имаше само 2-3 коли, таверната не работеше и беше абсолютното спокойствие, красота и тишина.
Няколко кози се разхождаха по каменистите скали под селото. На края на Кастро имаше малка църква с прекрасна гледка към цялото село, планината и морето.
През този слънчев и топъл ден успяхме да стигнем и до Гьола – естествено образуван малък басейн в скалите до морето.
Спряхме с колата на главния път и от там слязохме надолу пеша. Върви се около 1км в маслинова горичка, като през целия път не видяхме никой друг.
Стигнахме до Гьола – направихме снимки, починахме малко и поехме нагоре по друг маршрут, който минава покрай таверната Гьола, която не работеше.
На следващия ден времето не беше с нас – слънце нямаше и валеше дъжд. Стана отново доста студено. Въпреки това обиколихме с кола целия остров – стигнахме до Манастира Св. Архангел Михаил (Monastery of St Arhangel Mihail), от който имаше много хубава гледка към морето.
От там се насочихме към Potamia (Ποταμιά) и Panagia (Παναγία). Музеят за зехтин Sotirelis Olive Oil Museum в Panagia беше затворен. Предполагам, че работи само през лятото. Тези градчета като цяло не ни впечатлиха.
Продължихме с колата към известните с мраморните си камъчета – Marble beach и Porto Vathy beach.
Porto Vathy beach се намира на около 500 м по същия път след Marble beach.
След асфалтовия път се продължава по черен път, който е покрит с бял пясък и мраморни късчета. По него срещнахме само няколко камиона и микробус, който превозваше работници от находището за мрамор.
Самите плажове бяха доста малки спрямо нашите очаквания. На Marble beach имаше само двама рибари, които се редуваха да влизат в колата, за да се топлят.
Porto Vathy beach беше изцяло пуст. Духаше силен вятър, но въпреки това много ми хареса тюркоазеният цвят на водата и белите камъчета от мрамор навсякъде.
След плажовете продължихме към Лименас, който се оказа доста празен по обедно време – всички магазини и заведения бяха затворени и беше много ветровито около пристанището за фериботи. Разходихме се из града и продължихме с кръговата си обиколка на острова.
Следващият ден отново беше слънчев и отидохме на разходка до друго планинско селце – Kazaviti – намира се над Принос. Селцето беше доста празно, със стръмни и тесни улички и красива гледка към морето.
На връщане решихме да посетим другият музей Olive Oil Museum, но и той беше затворен. Минахме през малко градче на брега Skala Marion (Σκάλα Μαριών), навсякъде цареше тишина и спокойствие. Разходихме се по плажа преди града.
След голямо разпитване успяхме да си купим и две лимонови дръвчета, които също по принцип не се продават по това време на годината. Успешно ги докарахме и до Варна и днес ще ги посадя 🙂
Тасос ми направи впечатление като красив и спокоен остров през февруари.