Всяка привързаност е продукт на негативните прог­рами на подсъзнанието. Освобождавайки се от при­вързаностите, ние се освобождаваме от тези програми.

Практика за освобождаване от привързаности

Пуснете приятна, отпускаща музика, седнете удоб­но във фотьойла, притворете очи и се отпуснете. Пред­ставете си, че се качвате на кораб и изпращате на да­лечно плаване човека, който Ви е близък и скъп.

Мо­ментът на изпращането е много важен. Ще почувства­те болка от раздялата. Но именно в приемането и пре­живяването на тази болка, когато действително чувст­ваме, че действително откъсваме от сърцето си тази привързаност, е същността на освобождаването, мяр­ката за ефективност на практиката.

Постарайте се наистина да пуснете човека, да го пус­нете завинаги. Нека неговият кораб бъде голям, кра­сив, разкошен, в светлини и пълно оборудване, необ­ходимо за дългото, далечно плаване.

Проследете кораба, докато напуска вашия бряг, и му пожелайте от сърце и Душа добро, щастливо, радостно плаване. Представете и изпратете след него образа на щастието, успеха, здравето, радостта. Издуйте платната му с вятъра на своята любов – главно, за да бъде човекът на този кораб щастлив. И затова на кораба ще има всич­ко, което му е нужно (и Дисниленд за децата, и лов, и риболов за мъжете, и Холивуд за жените).

Да, разбира се, болно е да си представите, че скъпият, близкият Ви чо­век е щастлив и радостен в този свят, където вас Ви няма. Но Вие трябва да направите това, понякога изглеждащо невъзможно усилие – да пуснете някого. Именно в този момент от сърцето ви се откъсват привързаностите. И след като преживеем, приемем болката на раздялата, на напускането, веднага ни спохожда чувство на небесна лекота, божествена свобода, неземна радост.

Чувството на горчива самота се сменя с божествено състояние, вдъхновено единство. Единство със самия себе си, с Бо­га вътре в нас, а значи и с целия свят. Душата ни се разт­варя, като птица размахва крила. Това е велико, удиви­телно, вълшебно състояние.

Когато се отпускаме и желаем любов, нашата любов от човешка се трансформира в божес­твена, от привързана – в безусловна.

Запомнете: не трябва да режете и да късате въже­тата, трябва да ги развързвате. Не трябва да си пред­ставяте също, че корабът не е отплавал, а курсира в нашия залив. Не трябва да изпращате човека на такъв кораб, който не е в състояние да направи околосветс­ко пътешествие и бързо ще се върне обратно.

Процесът на пускане трябва да бъде максимално искрен, чес­тен, тотален, тогава ще има и резултат. Вие трябва да изпращате кораба със съзнанието за това, че той мо­же повече никога да не се върне, с пожелание за дейс­твително щастлив и радостен живот на човека, кого­то сте изпратили на плаване. И непременно ще полу­чите отражение на щастието, което преживява чове­кът на кораба.

Проследете кораба, докато отплава и се превърне в точка и изчезне зад хоризонта. Изживейте, без да се криете, докрай, до дъно болката от раздялата и едва тогава, веднага ще получите като дар голяма свобода, радост, която ще имате завинаги.

Когато пускаме някого, ние като че ли умираме, пре­живяваме подобие на смърт. Но след смъртта идва но­во раждане.

Започнете с един, най-главния човек, после пускай­те на далечно плаване други близки и скъпи на сърцето ви хора – родители, деца, и т.н.

И с всяко изпращане болката от самотата ще се сме­ня със състояние на вдъхновено единство с Бога вът­ре в себе си и с целия свят. Състоянието на свобода, радост, светлина ще продължава. Ще почувствате, че енергията Ви повече не изтича, а започва да се върти около вас. Вие се превръщате в слънце на енергията.

Като завършите упражнението, Вие сте вече свободни и състоянието ви най-много благоприятства да пуснете в своето поле нови енергии, енергията на своята половинка.

Източник: В. Лермонтов, Сътвори своята съдба

Ако статията Ви е харесала можете да ни подкрепите: Revolut.me

Ако тази статия ви е харесала и мислите, че е полезна, ще се радваме да я споделите.